закопчалка

Речник на българския език

закопча̀лка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. закопча̀лки, ж. Приспособление за затваряне на чанта, обувки и под. Закопчалката на чантата ми се повреди.

Грешни изписвания (7)

  • закопчалкъ
  • закупчалка
  • закупчалкъ
  • зъкопчалка
  • зъкопчалкъ
  • зъкупчалка
  • зъкупчалкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-коп-чал-ка
членувано за-коп-чал-ка-та
мн.ч. за-коп-чал-ки
членувано за-коп-чал-ки-те
звателна форма