втулка

Речник на българския език

вту̀лка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. вту̀лки, ж. Спец. Машинна част с форма на неголям кух цилиндър.

Грешни изписвания (3)

  • втулкъ
  • фтулка
  • фтулкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. втул-ка
членувано втул-ка-та
мн.ч. втул-ки
членувано втул-ки-те
звателна форма