запушалка

Речник на българския език

запуша̀лка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. запуша̀лки, ж. Парче от корк, гума, пластмаса и др., обикн. с цилиндрична форма, за затваряне на тесен отвор (на шише и под.); тапа.

Грешни изписвания (7)

  • запошалка
  • запошалкъ
  • запушалкъ
  • зъпошалка
  • зъпошалкъ
  • зъпушалка
  • зъпушалкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-пу-шал-ка
членувано за-пу-шал-ка-та
мн.ч. за-пу-шал-ки
членувано за-пу-шал-ки-те
звателна форма