клечка

Речник на българския език

клѐчка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. клѐчки, ж.
1. Къса тънка пръчка. Събра клечки и запали огън.
2. Къса тънка пръчица с определена функция. Кибритена клечка. Клечка за зъби.
3. Прен. Разг. Много слаб човек. Яде, яде и пак е клечка.
същ. умал. клѐчица, мн. клѐчици, ж.
Важна клечка. — Човек с високо положение; големец. Баща му бил важна клечка.

Грешни изписвания (1)

  • клечкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. клеч-ка
членувано клеч-ка-та
мн.ч. клеч-ки
членувано клеч-ки-те
звателна форма