тапа

Речник на българския език

та̀па съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. та̀пи, ж.
1. Коркова запушалка на шише, буре и др. Запушвам бутилка с тапа.
2. Корково парче на кордата на въдица, което показва кога рибата кълве.
3. Изобщо това, което може да служи като запушалка.
4. Прен. Жарг. Нисък, набит човек. Виж го каква е тапа.
Правя се на тапа.Жарг.
1. Преструвам се, че не знам нещо; премълчавам.
2. Преструвам се на глупав и наивен.

Грешни изписвания (1)

  • тапъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-па
членувано та-па-та
мн.ч. та-пи
членувано та-пи-те
звателна форма