патронник

Речник на българския език

патро̀нник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • патронек
  • патроник
  • патроннек
  • пътронек
  • пътроник
  • пътроннек
  • пътронник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пат-рон-ник
непълен член пат-рон-ни-ка
пълен член пат-рон-ни-кът
мн.ч. пат-рон-ни-ци
членувано пат-рон-ни-ци-те
бройна форма пат-рон-ни-ка
звателна форма