звено

Речник на българския език

звено̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. звена̀, ср.
1. Брънка, халка от метална верига.
2. Относително самостоятелна съставна част на машина, на производствена линия.
3. ист. Малка организационна група в пионерската организация. Един отряд има две звена.
4. ист. Малка производствена група в селското стопанство. Лозарско звено.

Етимология

Сродни форми: рус. звено „халка; член, част от нещо; половин риба, разрязана по гръбнака; стъкло на прозорец“, позвонок „гръбначен стълб, звънче“, укр. звено, г.-луж. zwjeno, д.-луж. zweno, полаб. zvenü, мн.ч. zvenesa „дървен дъговиден сегмент от рамката на каруцарско колело, към който се прикрепят спиците, джанта“, пол. dzwono „същото; парче риба“. В старобълг. не се среща. Праслав. zveno, род.п. zvenese - стара s-основа. Трудно може да се установи първоначалното значение на думата, но вероятно има връзка с глагола звъня, т.е. zveno означава „предмет (от метал или стъкло), който дрънка“ > „брънка от верига, прозорец, джанта“ и др.

Грешни изписвания (1)

  • звино

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зве-но
членувано зве-но-то
мн.ч. зве-на
членувано зве-на-та