бръ̀нка
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. бръ̀нки, ж.
1. Метално колелце, халка. Ще сложим брънка на свинята, да не рови.
2. Прен. Съставна част. Това, което се случи, е само една брънка от веригата събития, които предстоят.
1. Метално колелце, халка. Ще сложим брънка на свинята, да не рови.
2. Прен. Съставна част. Това, което се случи, е само една брънка от веригата събития, които предстоят.
Грешни изписвания (1)
- брънкъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | брън-ка | |
|---|---|---|
| членувано | брън-ка-та | |
| мн.ч. | брън-ки | |
| членувано | брън-ки-те | |
| звателна форма | — | |