частица

Речник на българския език

частѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. частѝци, ж.
1. Малка дребна част от нещо. В окото му попадна частица от счупената чаша.
2. Прен. Малко количество или малка степен от нещо. В сърцето й нямаше частица жал.
3. Спец. В граматиката — неизменяема част на речта, която придава смислови или емоционални оттенъци на думите и изреченията или образува форми на думите.

Грешни изписвания (3)

  • частицъ
  • чъстица
  • чъстицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. час-ти-ца
членувано час-ти-ца-та
мн.ч. час-ти-ци
членувано час-ти-ци-те
звателна форма