троха̀
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. трохѝ, ж.
1. Малко късче, отронено от хляб или друго тестено изделие. Хранеше гълъбите с трохи и жито.
2. Прен. Само мн. Дребен, нищожен дял от нещо. Той обираше големите печалби, а на нас даваше трохите.
• До троха. — Разг. Напълно, до края.
• Не съм слагал/сложил и троха в устата си. — Разг. Нищо не съм ял.
1. Малко късче, отронено от хляб или друго тестено изделие. Хранеше гълъбите с трохи и жито.
2. Прен. Само мн. Дребен, нищожен дял от нещо. Той обираше големите печалби, а на нас даваше трохите.
• До троха. — Разг. Напълно, до края.
• Не съм слагал/сложил и троха в устата си. — Разг. Нищо не съм ял.
Грешни изписвания (3)
- трохъ
- труха
- трухъ