монтиране

Речник на българския език

монтѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • монтирани
  • монтиръне
  • монтиръни
  • мунтиране
  • мунтирани
  • мунтиръне
  • мунтиръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мон-ти-ра-не
членувано мон-ти-ра-не-то
мн.ч. мон-ти-ра-ния
членувано мон-ти-ра-ни-я-та