асоциация

Речник на българския език

асоциа̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. асоциа̀ции, ж.
1. Връзка между представи, при която появата на една от тях извиква друга налична в съзнанието.
2. Сдружение; свободно обединение на лица или организации за обща дейност, при което членовете запазват своята автономия.

Грешни изписвания (47)

  • асоцеацеа
  • асоцеацеъ
  • асоцеацея
  • асоцеациа
  • асоцеациъ
  • асоцеация
  • асоциацеа
  • асоциацеъ
  • асоциацея
  • асоциациа
  • асоциациъ
  • асуцеацеа
  • асуцеацеъ
  • асуцеацея
  • асуцеациа
  • асуцеациъ
  • асуцеация
  • асуциацеа
  • асуциацеъ
  • асуциацея
  • асуциациа
  • асуциациъ
  • асуциация
  • ъсоцеацеа
  • ъсоцеацеъ
  • ъсоцеацея
  • ъсоцеациа
  • ъсоцеациъ
  • ъсоцеация
  • ъсоциацеа
  • ъсоциацеъ
  • ъсоциацея
  • ъсоциациа
  • ъсоциациъ
  • ъсоциация
  • ъсуцеацеа
  • ъсуцеацеъ
  • ъсуцеацея
  • ъсуцеациа
  • ъсуцеациъ
  • ъсуцеация
  • ъсуциацеа
  • ъсуциацеъ
  • ъсуциацея
  • ъсуциациа
  • ъсуциациъ
  • ъсуциация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. асо-ци-а-ция
членувано асо-ци-а-ци-я-та
мн.ч. асо-ци-а-ции
членувано асо-ци-а-ци-и-те
звателна форма