ръкойка

Речник на българския език

ръко̀йка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ръкойки, ж. Снопче житни класове, събрани с едно захващане и отрязани със сърп. Жъне се на ръкойки.

Грешни изписвания (3)

  • ракойка
  • ракойкъ
  • ръкойкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ръ-кой-ка
членувано ръ-кой-ка-та
мн.ч. ръ-кой-ки
членувано ръ-кой-ки-те
звателна форма