споеност

Речник на българския език

споеност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • споенос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спо-е-ност
членувано спо-е-ност-та
мн.ч. спо-е-нос-ти
членувано спо-е-нос-ти-те
звателна форма