затаен

Речник на българския език

1. затаѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • затъен
  • зътаен
  • зътъен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-та-ен
непълен член за-та-е-ния
пълен член за-та-е-ни-ят
ж. р. за-та-е-на
членувано за-та-е-на-та
ср. р. за-та-е-но
членувано за-та-е-но-то
мн. ч. за-та-е-ни
членувано за-та-е-ни-те

2. затаен — мин. страд. прич. м. р.

затаен е производна форма на затая (мин. страд. прич. м. р.).