затаявам

Речник на българския език

затая̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

затая̀ваш, несв. и затая̀, св.; Какво. Не изявявам, запазвам в себе си мисъл, чувство и под. Затаи омразата си към нея.
затаявам се/затая се. 1. — Утихвам, притихвам. Къщата се беше затаила в нощта.
2. Скривам се, за да не ме чуят и видят.
прил. затаѐн, затаѐна, затаѐно, мн. затаѐни.
Затаявам/затая дъх. — Спирам дъха си, дишам безшумно, за да се скрия, от интерес или от силни изживявания.

Грешни изписвания (7)

  • затаявъм
  • затъявам
  • затъявъм
  • зътаявам
  • зътаявъм
  • зътъявам
  • зътъявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-та-я-вам за-та-я-ва-ме
2 лице за-та-я-ваш за-та-я-ва-те
3 лице за-та-я-ва за-та-я-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-та-я-вах за-та-я-вах-ме
2 лице за-та-я-ва за-та-я-вах-те
3 лице за-та-я-ва за-та-я-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-та-я-вах за-та-я-вах-ме
2 лице за-та-я-ва-ше за-та-я-вах-те
3 лице за-та-я-ва-ше за-та-я-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице затаявал съм затаявала съм затаявало съм затаявали сме
2 лице затаявал си затаявала си затаявало си затаявали сте
3 лице затаявал е затаявала е затаявало е затаявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях затаявал бях затаявала бях затаявало бяхме затаявали
2 лице беше затаявал беше затаявала беше затаявало бяхте затаявали
3 лице беше затаявал беше затаявала беше затаявало бяха затаявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще затаявам ще затаяваме
2 лице ще затаяваш ще затаявате
3 лице ще затаява ще затаяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм затаявал ще съм затаявала ще съм затаявало ще сме затаявали
2 лице ще си затаявал ще си затаявала ще си затаявало ще сте затаявали
3 лице ще е затаявал ще е затаявала ще е затаявало ще са затаявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да затаявам щяхме да затаяваме
2 лице щеше да затаяваш щяхте да затаявате
3 лице щеше да затаява щяха да затаяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм затаявал щях да съм затаявала щях да съм затаявало щяхме да сме затаявали
2 лице щеше да си затаявал щеше да си затаявала щеше да си затаявало щяхте да сте затаявали
3 лице щеше да е затаявал щеше да е затаявала щеше да е затаявало щяха да са затаявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице затаявал съм затаявала съм затаявало съм затаявали сме
2 лице затаявал си затаявала си затаявало си затаявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице затаявал съм затаявала съм затаявало съм затаявали сме
2 лице затаявал си затаявала си затаявало си затаявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм затаявал била съм затаявала било съм затаявало били сме затаявали
2 лице бил си затаявал била си затаявала било си затаявало били сте затаявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да затаявам щяла съм да затаявам щяло съм да затаявам щели сме да затаяваме
2 лице щял си да затаяваш щяла си да затаяваш щяло си да затаяваш щели сте да затаявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм затаявал щяла съм да съм затаявала щяло съм да съм затаявало щели сме да сме затаявали
2 лице щял си да си затаявал щяла си да си затаявала щяло си да си затаявало щели сте да сте затаявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих затаявал бих затаявала бих затаявало бихме затаявали
2 лице би затаявал би затаявала би затаявало бихте затаявали
3 лице би затаявал би затаявала би затаявало биха затаявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-та-я-вай за-та-я-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-та-я-ван
непълен член за-та-я-ва-ния
пълен член за-та-я-ва-ни-ят
женски род за-та-я-ва-на
членувано за-та-я-ва-на-та
среден род за-та-я-ва-но
членувано за-та-я-ва-но-то
множествено число за-та-я-ва-ни
членувано за-та-я-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-та-я-вал
непълен член за-та-я-ва-лия
пълен член за-та-я-ва-ли-ят
женски род за-та-я-ва-ла
членувано за-та-я-ва-ла-та
среден род за-та-я-ва-ло
членувано за-та-я-ва-ло-то
множествено число за-та-я-ва-ли
членувано за-та-я-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-та-я-вал
женски род за-та-я-ва-ла
среден род за-та-я-ва-ло
множествено число за-та-я-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род за-та-я-ващ
непълен член за-та-я-ва-щия
пълен член за-та-я-ва-щи-ят
женски род за-та-я-ва-ща
членувано за-та-я-ва-ща-та
среден род за-та-я-ва-що
членувано за-та-я-ва-що-то
множествено число за-та-я-ва-щи
членувано за-та-я-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

за-та-я-вай-ки