затаявало

Речник на българския език

1. затаявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затаявало е производна форма на затаявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. затаявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затаявало е производна форма на затаявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. затаявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

затаявало е производна форма на затаявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. затаявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

затаявало е производна форма на затаявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).