лошотия

Речник на българския език

лошотѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Качество на лош човек; злоба, злина. Лошотията му е изписана на лицето.
2. Прен. Лош, злобен човек. Той е голяма лошотия.

Грешни изписвания (7)

  • лошотиъ
  • лошутиъ
  • лошутия
  • лушотиъ
  • лушотия
  • лушутиъ
  • лушутия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ло-шо-тия
членувано ло-шо-ти-я-та
мн.ч. ло-шо-тии
членувано ло-шо-ти-и-те
звателна форма