хаймана

Речник на българския език

хаймана̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. хайманѝ, м. и ж. Разг. Пренебр. Непрокопсан човек; безделник, негодник, нехранимайко, скитник.

Грешни изписвания (7)

  • хайманъ
  • хаймъна
  • хаймънъ
  • хъймана
  • хъйманъ
  • хъймъна
  • хъймънъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хай-ма-на
членувано хай-ма-на-та
мн.ч. хай-ма-ни
членувано хай-ма-ни-те
звателна форма