мръсник

Речник на българския език

мръснѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. мръснѝци, м.
1. Човек, който върши неприлични неща; постъпва подло, низко, развратничи.
2. Нечист човек.

Грешни изписвания (1)

  • мрасник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мръс-ник
непълен член мръс-ни-ка
пълен член мръс-ни-кът
мн.ч. мръс-ни-ци
членувано мръс-ни-ци-те
бройна форма мръс-ни-ци
звателна форма мръс-ни-ко