жив

жѝва, жѝво, мн. жѝви, прил.
1. Който живее, обладава живот, не мъртъв. След злополуката остана жив. Живи цветя.
2. Който се отнася към животинския или растителния свят, органичен. Жива природа. Живи организми.
3. Който се състои от живи организми. Жив плет. Жива стена.
4. Прен. Жизнен, пъргав, подвижен; енергичен, деен. Живо дете. Жив ум. Жив поглед.
5. Прен. Ярък, силен. Жив спомен. Жив разказ.
6. Истински, действителен. Жив живот. Запознах се с един жив американец.
• Жива вода. — В приказките — вода, която съживява мъртви.
• Жив език. — Език, който се говори, не мъртъв.
• Живо тегло. — Тегло на животно за клане, докато е живо.
• Няма жива душа. — Няма никого, пусто е.
• Жива верига. — Много хора, хванати за ръце.
• Да си жив и здрав. — Пожелание за здраве.