закачлѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
закачлѝва, закачлѝво, мн. закачлѝви, прил.
1. Който обича да се шегува, да се закача.
2. Който изразява или съдържа закачка, предизвикателство. Закачлив поглед.
нареч. закачливо.
1. Който обича да се шегува, да се закача.
2. Който изразява или съдържа закачка, предизвикателство. Закачлив поглед.
нареч. закачливо.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- закъчлив
- зъкачлив
- зъкъчлив
- закачлиф
- закъчлиф
- зъкачлиф
- зъкъчлиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | за-кач-лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | за-кач-ли-вия | ||
| пълен член | за-кач-ли-ви-ят | ||
| ж. р. | за-кач-ли-ва | ||
| членувано | за-кач-ли-ва-та | ||
| ср. р. | за-кач-ли-во | ||
| членувано | за-кач-ли-во-то | ||
| мн. ч. | за-кач-ли-ви | ||
| членувано | за-кач-ли-ви-те | ||