събуден

Речник на българския език

1. събу̀ден прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • сабуден
  • сабудин
  • събудин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. съ-бу-ден
непълен член съ-бу-де-ния
пълен член съ-бу-де-ни-ят
ж. р. съ-бу-де-на
членувано съ-бу-де-на-та
ср. р. съ-бу-де-но
членувано съ-бу-де-но-то
мн. ч. съ-бу-де-ни
членувано съ-бу-де-ни-те

2. събуден — мин. страд. прич. м. р.

събуден е производна форма на събудя (мин. страд. прич. м. р.).