буден

Речник на българския език

1. бу̀ден — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

бу̀дна, бу̀дно, мн. бу̀дни, прил.
1. Който не спи; който е прекаран без сън.
2. Прен. Умен, схватлив, интелигентен по природа, любознателен. Будно момче.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • будин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бу-ден
непълен член буд-ния
пълен член буд-ни-ят
ж. р. буд-на
членувано буд-на-та
ср. р. буд-но
членувано буд-но-то
мн. ч. буд-ни
членувано буд-ни-те

2. буден — мин. страд. прич. м. р.

буден е производна форма на будя (мин. страд. прич. м. р.).

Връзки