деятелен

Речник на българския език

дея̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

дея̀телна, дея̀телно, мн. дея̀телни, прил.
1. Енергичен, деен, активен.
2. Спец. В граматиката — който показва, че глаголното лице извършва действието; действителен. Деятелен залог. Деятелни причастия.
същ. дея̀телност, деятелността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • деятелин
  • деятилен
  • деятилин
  • диятелен
  • диятелин
  • диятилен
  • диятилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. де-я-те-лен
непълен член де-я-тел-ния
пълен член де-я-тел-ни-ят
ж. р. де-я-тел-на
членувано де-я-тел-на-та
ср. р. де-я-тел-но
членувано де-я-тел-но-то
мн. ч. де-я-тел-ни
членувано де-я-тел-ни-те