стара̀телен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
стара̀телна, стара̀телно, мн. стара̀телни, прил.
1. Който проявява старание. Старателно дете.
2. Който е проява на старание. Старателно учене.
нареч. стара̀телно.
същ. стара̀телност, старателността̀, ж.
1. Който проявява старание. Старателно дете.
2. Който е проява на старание. Старателно учене.
нареч. стара̀телно.
същ. стара̀телност, старателността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- старателин
- старатилен
- старатилин
- стърателен
- стърателин
- стъратилен
- стъратилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ста-ра-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ста-ра-тел-ния | ||
| пълен член | ста-ра-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | ста-ра-тел-на | ||
| членувано | ста-ра-тел-на-та | ||
| ср. р. | ста-ра-тел-но | ||
| членувано | ста-ра-тел-но-то | ||
| мн. ч. | ста-ра-тел-ни | ||
| членувано | ста-ра-тел-ни-те | ||