старателност

Речник на българския език

стара̀телност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • старателнуст
  • старатилност
  • старатилнуст
  • стърателност
  • стърателнуст
  • стъратилност
  • стъратилнуст
  • старателнос
  • старателнус
  • старатилнос
  • старатилнус
  • стърателнос
  • стърателнус
  • стъратилнос
  • стъратилнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ста-ра-тел-ност
членувано ста-ра-тел-ност-та
мн.ч. ста-ра-тел-нос-ти
членувано ста-ра-тел-нос-ти-те
звателна форма