работлив

Речник на българския език

работлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

работлива, работливо, мн. работливи, прил. Който обича да работи, да се труди; трудолюбив, работен. Работлива невеста.същ. работливост, работливостта, ж.

Грешни изписвания (7)

  • рабутлив
  • ръботлив
  • ръбутлив
  • работлиф
  • рабутлиф
  • ръботлиф
  • ръбутлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ра-бот-лив
непълен член ра-бот-ли-вия
пълен член ра-бот-ли-ви-ят
ж. р. ра-бот-ли-ва
членувано ра-бот-ли-ва-та
ср. р. ра-бот-ли-во
членувано ра-бот-ли-во-то
мн. ч. ра-бот-ли-ви
членувано ра-бот-ли-ви-те