дееспособен

Речник на българския език

дееспосо̀бен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

дееспосо̀бна, дееспосо̀бно, мн. дееспосо̀бни, прил. Който има способност да работи. Дееспособен човек.
същ. дееспосо̀бност, дееспособността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • дееспособин
  • дееспусобен
  • дееспусобин
  • деиспособен
  • деиспособин
  • деиспусобен
  • деиспусобин
  • диеспособен
  • диеспособин
  • диеспусобен
  • диеспусобин
  • дииспособен
  • дииспособин
  • дииспусобен
  • дииспусобин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. де-ес-по-со-бен
непълен член де-ес-по-соб-ния
пълен член де-ес-по-соб-ни-ят
ж. р. де-ес-по-соб-на
членувано де-ес-по-соб-на-та
ср. р. де-ес-по-соб-но
членувано де-ес-по-соб-но-то
мн. ч. де-ес-по-соб-ни
членувано де-ес-по-соб-ни-те