мощен

Речник на българския език

мо̀щен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

мо̀щна, мо̀щно, мн. мо̀щни, прил.
1. Много силен, значителен, могъщ. Мощен глас.
2. Който има голяма мощност. Мощен автомобил.

Грешни изписвания (3)

  • моштен
  • моштин
  • мощин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мо-щен
непълен член мощ-ния
пълен член мощ-ни-ят
ж. р. мощ-на
членувано мощ-на-та
ср. р. мощ-но
членувано мощ-но-то
мн. ч. мощ-ни
членувано мощ-ни-те