мъжествен

Речник на българския език

мъжѐствен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

мъжѐствена, мъжѐствено, мн. мъжѐствени, прил. Който притежава или проявява мъжество. Мъжествена постъпка.
същ. мъжѐственост, мъжествеността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • мажествен
  • мажествин
  • мъжествин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мъ-жес-т-вен
непълен член мъ-жес-т-ве-ния
пълен член мъ-жес-т-ве-ни-ят
ж. р. мъ-жес-т-ве-на
членувано мъ-жес-т-ве-на-та
ср. р. мъ-жес-т-ве-но
членувано мъ-жес-т-ве-но-то
мн. ч. мъ-жес-т-ве-ни
членувано мъ-жес-т-ве-ни-те