мъжки

Речник на българския език

мъ̀жки прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

мъ̀жка, мъ̀жко, мн. мъ̀жки, прил.
1. Който не е женски, противоположен на женски. Мъжки пол.
2. Присъщ на мъж. Мъжка походка.
3. Предназначен за мъж. Мъжко облекло.
4. Силен, юначен, храбър. Мъжка постъпка.
Мъжка Гана/Драгана/Дана. — Груба, буйна жена; мъжкарана.
Мъжки ясен. — Бял ясен, мъждрян.
Мъжки кравай. — Вид обреден хляб с кръст в средата.
Мъжка рима.Спец. Ударението в римуваните думи пада върху последната сричка.

Грешни изписвания (2)

  • мъжке
  • мъшки

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мъж-ки
непълен член мъж-кия
пълен член мъж-ки-ят
ж. р. мъж-ка
членувано мъж-ка-та
ср. р. мъж-ко
членувано мъж-ко-то
мн. ч. мъж-ки
членувано мъж-ки-те