възприемчив

Речник на българския език

възприемчѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

възприемчѝва, възприемчѝво, мн. възприемчѝви, прил. Който лесно възприема, усвоява. Много възприемчиво дете.
същ. възприемчѝвост, възприемчивостта̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • вазпреемчив
  • вазпреимчив
  • вазприемчив
  • вазприимчив
  • възпреемчив
  • възпреимчив
  • възприимчив
  • вазпреемчиф
  • вазпреимчиф
  • вазприемчиф
  • вазприимчиф
  • възпреемчиф
  • възпреимчиф
  • възприемчиф
  • възприимчиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въз-п-ри-ем-чив
непълен член въз-п-ри-ем-чи-вия
пълен член въз-п-ри-ем-чи-ви-ят
ж. р. въз-п-ри-ем-чи-ва
членувано въз-п-ри-ем-чи-ва-та
ср. р. въз-п-ри-ем-чи-во
членувано въз-п-ри-ем-чи-во-то
мн. ч. въз-п-ри-ем-чи-ви
членувано въз-п-ри-ем-чи-ви-те