податлив

Речник на българския език

податлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

податлѝва, податлѝво, мн. податлѝви, прил. На когото може да се влияе, въздейства.
същ. податлѝвост, податливостта̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • подътлив
  • пудатлив
  • пудътлив
  • податлиф
  • подътлиф
  • пудатлиф
  • пудътлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-дат-лив
непълен член по-дат-ли-вия
пълен член по-дат-ли-ви-ят
ж. р. по-дат-ли-ва
членувано по-дат-ли-ва-та
ср. р. по-дат-ли-во
членувано по-дат-ли-во-то
мн. ч. по-дат-ли-ви
членувано по-дат-ли-ви-те