склонен

Речник на българския език

1. скло̀нен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

склонна, склонно, мн. склонни, прил. Който е почти съгласен с нещо, почти готов да извърши нещо. Склонен съм да купя вашия дял.

Грешни изписвания (1)

  • склонин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. скло-нен
непълен член склон-ния
пълен член склон-ни-ят
ж. р. склон-на
членувано склон-на-та
ср. р. склон-но
членувано склон-но-то
мн. ч. склон-ни
членувано склон-ни-те

2. склонен — мин. страд. прич. м. р.

склонен е производна форма на склоня (мин. страд. прич. м. р.).