1.
благоразполо̀жен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
благоразполо̀жена, благоразполо̀жено, мн. благоразполо̀жени, прил.
1. Благосклонен, доброжелателен.
2. Който е израз на добро разположение, на добро настроение.
същ. благоразположѐние, ср. (в 1 знач.).
1. Благосклонен, доброжелателен.
2. Който е израз на добро разположение, на добро настроение.
същ. благоразположѐние, ср. (в 1 знач.).
Синоними
Грешни изписвания (31)
- благоразположин
- благоразпуложен
- благоразпуложин
- благоръзположен
- благоръзположин
- благоръзпуложен
- благоръзпуложин
- благуразположен
- благуразположин
- благуразпуложен
- благуразпуложин
- благуръзположен
- благуръзположин
- благуръзпуложен
- благуръзпуложин
- блъгоразположен
- блъгоразположин
- блъгоразпуложен
- блъгоразпуложин
- блъгоръзположен
- блъгоръзположин
- блъгоръзпуложен
- блъгоръзпуложин
- блъгуразположен
- блъгуразположин
- блъгуразпуложен
- блъгуразпуложин
- блъгуръзположен
- блъгуръзположин
- блъгуръзпуложен
- блъгуръзпуложин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | бла-го-раз-по-ло-жен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | бла-го-раз-по-ло-же-ния | ||
| пълен член | бла-го-раз-по-ло-же-ни-ят | ||
| ж. р. | бла-го-раз-по-ло-же-на | ||
| членувано | бла-го-раз-по-ло-же-на-та | ||
| ср. р. | бла-го-раз-по-ло-же-но | ||
| членувано | бла-го-раз-по-ло-же-но-то | ||
| мн. ч. | бла-го-раз-по-ло-же-ни | ||
| членувано | бла-го-раз-по-ло-же-ни-те | ||
2. благоразположен — мин. страд. прич. м. р.
благоразположен е производна форма на благоразположа (мин. страд. прич. м. р.).