благоразположен

Речник на българския език

1. благоразполо̀жен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

благоразполо̀жена, благоразполо̀жено, мн. благоразполо̀жени, прил.
1. Благосклонен, доброжелателен.
2. Който е израз на добро разположение, на добро настроение.
същ. благоразположѐние, ср. (в 1 знач.).

Грешни изписвания (31)

  • благоразположин
  • благоразпуложен
  • благоразпуложин
  • благоръзположен
  • благоръзположин
  • благоръзпуложен
  • благоръзпуложин
  • благуразположен
  • благуразположин
  • благуразпуложен
  • благуразпуложин
  • благуръзположен
  • благуръзположин
  • благуръзпуложен
  • благуръзпуложин
  • блъгоразположен
  • блъгоразположин
  • блъгоразпуложен
  • блъгоразпуложин
  • блъгоръзположен
  • блъгоръзположин
  • блъгоръзпуложен
  • блъгоръзпуложин
  • блъгуразположен
  • блъгуразположин
  • блъгуразпуложен
  • блъгуразпуложин
  • блъгуръзположен
  • блъгуръзположин
  • блъгуръзпуложен
  • блъгуръзпуложин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бла-го-раз-по-ло-жен
непълен член бла-го-раз-по-ло-же-ния
пълен член бла-го-раз-по-ло-же-ни-ят
ж. р. бла-го-раз-по-ло-же-на
членувано бла-го-раз-по-ло-же-на-та
ср. р. бла-го-раз-по-ло-же-но
членувано бла-го-раз-по-ло-же-но-то
мн. ч. бла-го-раз-по-ло-же-ни
членувано бла-го-раз-по-ло-же-ни-те

2. благоразположен — мин. страд. прич. м. р.

благоразположен е производна форма на благоразположа (мин. страд. прич. м. р.).