изменчѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
изменчѝва, изменчѝво, мн. изменчѝви, прил.
1. Който се променя. Изменчива съдба.
2. Който е податлив на изменения; непостоянен. Изменчив характер.
същ. изменчѝвост, изменчивостта̀, ж.
1. Който се променя. Изменчива съдба.
2. Който е податлив на изменения; непостоянен. Изменчив характер.
същ. изменчѝвост, изменчивостта̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (5)
- езменчив
- езминчив
- изминчив
- изменчиф
- изминчиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | из-мен-чив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | из-мен-чи-вия | ||
| пълен член | из-мен-чи-ви-ят | ||
| ж. р. | из-мен-чи-ва | ||
| членувано | из-мен-чи-ва-та | ||
| ср. р. | из-мен-чи-во | ||
| членувано | из-мен-чи-во-то | ||
| мн. ч. | из-мен-чи-ви | ||
| членувано | из-мен-чи-ви-те | ||