променлив

Речник на българския език

променлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

променлива, променливо, мн. променливи, прил. Който често се променя; променчив. Променливо настроение. Променливо време.същ. променливост, променливостта, ж.

Грешни изписвания (7)

  • проминлив
  • пруменлив
  • пруминлив
  • променлиф
  • проминлиф
  • пруменлиф
  • пруминлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. про-мен-лив
непълен член про-мен-ли-вия
пълен член про-мен-ли-ви-ят
ж. р. про-мен-ли-ва
членувано про-мен-ли-ва-та
ср. р. про-мен-ли-во
членувано про-мен-ли-во-то
мн. ч. про-мен-ли-ви
членувано про-мен-ли-ви-те