нерешителен

Речник на българския език

нерешѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

нерешѝтелна, нерешѝтелно, мн. нерешѝтелни, прил.
1. Който трудно взема решение, колеблив. Нерешителен човек.
2. Който е лишен от твърдост; несигурен. Нерешителен отговор.
същ. нерешѝтелност, нерешителността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • нерешителин
  • нерешитилен
  • нерешитилин
  • неришителен
  • неришителин
  • неришитилен
  • неришитилин
  • нирешителен
  • нирешителин
  • нирешитилен
  • нирешитилин
  • ниришителен
  • ниришителин
  • ниришитилен
  • ниришитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-ре-ши-те-лен
непълен член не-ре-ши-тел-ния
пълен член не-ре-ши-тел-ни-ят
ж. р. не-ре-ши-тел-на
членувано не-ре-ши-тел-на-та
ср. р. не-ре-ши-тел-но
членувано не-ре-ши-тел-но-то
мн. ч. не-ре-ши-тел-ни
членувано не-ре-ши-тел-ни-те