лабилен

Речник на българския език

лабѝлен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

лабѝлна, лабѝлно, мн. лабѝлни, прил.
1. Който е неустойчив, колеблив. Лабилни контакти. Лабилна нервна система.
2. В техниката — за връзка, съединение — който е подвижен.
същ. лабѝлност, лабилността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • лабилин
  • лъбилен
  • лъбилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ла-би-лен
непълен член ла-бил-ния
пълен член ла-бил-ни-ят
ж. р. ла-бил-на
членувано ла-бил-на-та
ср. р. ла-бил-но
членувано ла-бил-но-то
мн. ч. ла-бил-ни
членувано ла-бил-ни-те