безотгово̀рен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
безотгово̀рна, безотгово̀рно, мн. безотгово̀рни, прил. Който не проявява отговорност. Безотговорно поведение.
нареч. безотгово̀рно. Говоря безотговорно.
същ. безотгово̀рност, безотговорността̀, ж. Проявявам безотговорност.
нареч. безотгово̀рно. Говоря безотговорно.
същ. безотгово̀рност, безотговорността̀, ж. Проявявам безотговорност.
Синоними
- неотговорен, безнаказан, безчинен, безконтролен, своеволен, разпасал си пояса, безреден
- невменяем, несъзнателен, безсъзнателен
- незаконен, беззаконен
- безпричинен, неоправдан, произволен
- изменчив, непостоянен, капризен, блуждаещ, неконцентриран, несъсредоточен, нестабилен
- негоден за нищо, некадърен, презрян
- необуздан, вироглав, инат, нетактичен
- несериозен, съмнителен, не съвсем честен
Грешни изписвания (15)
- безотговорин
- безотгуворен
- безотгуворин
- безутговорен
- безутговорин
- безутгуворен
- безутгуворин
- бизотговорен
- бизотговорин
- бизотгуворен
- бизотгуворин
- бизутговорен
- бизутговорин
- бизутгуворен
- бизутгуворин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | бе-зот-го-во-рен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | бе-зот-го-вор-ния | ||
| пълен член | бе-зот-го-вор-ни-ят | ||
| ж. р. | бе-зот-го-вор-на | ||
| членувано | бе-зот-го-вор-на-та | ||
| ср. р. | бе-зот-го-вор-но | ||
| членувано | бе-зот-го-вор-но-то | ||
| мн. ч. | бе-зот-го-вор-ни | ||
| членувано | бе-зот-го-вор-ни-те | ||