ина̀т
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед. Разг.
1. Твърдоглавие, безсмислено упорство. Гладна е, но от инат не яде. Инатът не му позволява да се извини.
2. Като прил., неизм. Който е твърдоглав, безсмислено упорит. Няма да се съгласи, той е инат човек. Инат човек е, и да е виновен, няма да си признае.
• Правя на инат. — Правя нарочно, без причина или смисъл.
• Продавам инати. — Проявявам инат.
1. Твърдоглавие, безсмислено упорство. Гладна е, но от инат не яде. Инатът не му позволява да се извини.
2. Като прил., неизм. Който е твърдоглав, безсмислено упорит. Няма да се съгласи, той е инат човек. Инат човек е, и да е виновен, няма да си признае.
• Правя на инат. — Правя нарочно, без причина или смисъл.
• Продавам инати. — Проявявам инат.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- енат