свестен

Речник на българския език

1. свѐстен прилагателно име (тип 84a) редактиране

Значение

свястна, свястно, мн. свестни, прил.
1. Който е разумен, разбран, порядъчен, отзивчив. Той е много свестен човек.
2. Който е качествен, издръжлив, годен. Искам да си купя някаква свястна дреха.

Грешни изписвания (1)

  • свестин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. свес-тен
непълен член свес-т-ния
пълен член свес-т-ни-ят
ж. р. свяс-т-на
членувано свяс-т-на-та
ср. р. свяс-т-но
членувано свяс-т-но-то
мн. ч. свес-т-ни
членувано свес-т-ни-те

2. свестен — мин. страд. прич. м. р.

свестен е производна форма на свестя (мин. страд. прич. м. р.).