колорѝтен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
колорѝтна, колорѝтно, мн. колорѝтни, прил.
1. Който е богат на багри. Колоритна картина. Колоритен пейзаж.
2. Прен. За език, стил — който е изразителен.
3. Прен. За човек — който се отличава с особени качества; който изпъква, впечатлява. Колоритна личност.
1. Който е богат на багри. Колоритна картина. Колоритен пейзаж.
2. Прен. За език, стил — който е изразителен.
3. Прен. За човек — който се отличава с особени качества; който изпъква, впечатлява. Колоритна личност.
Грешни изписвания (7)
- колоритин
- колуритен
- колуритин
- кулоритен
- кулоритин
- кулуритен
- кулуритин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ко-ло-ри-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ко-ло-рит-ния | ||
| пълен член | ко-ло-рит-ни-ят | ||
| ж. р. | ко-ло-рит-на | ||
| членувано | ко-ло-рит-на-та | ||
| ср. р. | ко-ло-рит-но | ||
| членувано | ко-ло-рит-но-то | ||
| мн. ч. | ко-ло-рит-ни | ||
| членувано | ко-ло-рит-ни-те | ||