1.
жѝво
—
наречие
(тип 188)
Значение
нареч.
1. Пъргаво, бързо, бодро, енергично; дейно. Крача живо. Говоря живо. Участвам живо.
2. Като заповед — бързо. Вървете по-живо!
3. Ярко, ясно; образно. Представям си живо. Разказвам живо.
• На живо. — Пряко, непосредствено.
• По живо по здраво. — Разг. Благополучно. Иди си по живо по здраво.
1. Пъргаво, бързо, бодро, енергично; дейно. Крача живо. Говоря живо. Участвам живо.
2. Като заповед — бързо. Вървете по-живо!
3. Ярко, ясно; образно. Представям си живо. Разказвам живо.
• На живо. — Пряко, непосредствено.
• По живо по здраво. — Разг. Благополучно. Иди си по живо по здраво.
Грешни изписвания (1)
- живу
2. живо — ср. р.
живо е производна форма на жив (ср. р.).