дово̀лен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
дово̀лна, дово̀лно, мн. дово̀лни, прил.
1. Който е удовлетворен или е изпълнен със задоволство от нещо. Доволен човек. Доволен ръководител.
2. Който е израз, проява на задоволство. Доволен поклон. Доволна усмивка.
същ. дово̀лство, ср.
1. Който е удовлетворен или е изпълнен със задоволство от нещо. Доволен човек. Доволен ръководител.
2. Който е израз, проява на задоволство. Доволен поклон. Доволна усмивка.
същ. дово̀лство, ср.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- доволин
- дуволен
- дуволин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | до-во-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | до-вол-ния | ||
| пълен член | до-вол-ни-ят | ||
| ж. р. | до-вол-на | ||
| членувано | до-вол-на-та | ||
| ср. р. | до-вол-но | ||
| членувано | до-вол-но-то | ||
| мн. ч. | до-вол-ни | ||
| членувано | до-вол-ни-те | ||