1.
удовлетворѐн
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
удовлетворѐна, удовлетворѐно, мн. удовлетворѐни, прил. Който е получил удовлетворение. Искането ми е удовлетворено.
същ. удовлетворѐност, удовлетвореността̀, ж.
същ. удовлетворѐност, удовлетвореността̀, ж.
Грешни изписвания (19)
- одовлетворен
- одовлетвурен
- одовлитворен
- одовлитвурен
- одувлетворен
- одувлетвурен
- одувлитворен
- одувлитвурен
- удовлетвурен
- удовлитворен
- удовлитвурен
- удувлетворен
- удувлетвурен
- удувлитворен
- удувлитвурен
- удолотворен
- удолтворен
- удволетворен
- удоволотворен
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | удов-лет-во-рен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | удов-лет-во-ре-ния | ||
| пълен член | удов-лет-во-ре-ни-ят | ||
| ж. р. | удов-лет-во-ре-на | ||
| членувано | удов-лет-во-ре-на-та | ||
| ср. р. | удов-лет-во-ре-но | ||
| членувано | удов-лет-во-ре-но-то | ||
| мн. ч. | удов-лет-во-ре-ни | ||
| членувано | удов-лет-во-ре-ни-те | ||
2. удовлетворен — мин. страд. прич. м. р.
удовлетворен е производна форма на удовлетворя (мин. страд. прич. м. р.).