задоволен

Речник на българския език

1. задоволѐн — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

задоволѐна, задоволѐно, мн. задоволѐни, прил.
1. Който има това, което желае; удовлетворен.
2. Който има всичко, от което се нуждае. Нищо не му липсваше, беше напълно задоволен.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • задовулен
  • задуволен
  • задувулен
  • зъдоволен
  • зъдовулен
  • зъдуволен
  • зъдувулен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-до-во-лен
непълен член за-до-во-ле-ния
пълен член за-до-во-ле-ни-ят
ж. р. за-до-во-ле-на
членувано за-до-во-ле-на-та
ср. р. за-до-во-ле-но
членувано за-до-во-ле-но-то
мн. ч. за-до-во-ле-ни
членувано за-до-во-ле-ни-те

2. задоволен — мин. страд. прич. м. р.

задоволен е производна форма на задоволя (мин. страд. прич. м. р.).

Връзки