блажен

Речник на българския език

1. блажѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

блажѐна, блажѐно, мн. блажѐни, прил. Много щастлив, честит. Блажена усмивка. Блажени са вярващите.

нареч. блажѐно. Усмихвам се блажено.

Грешни изписвания (1)

  • блъжен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бла-жен
непълен член бла-же-ния
пълен член бла-же-ни-ят
ж. р. бла-же-на
членувано бла-же-на-та
ср. р. бла-же-но
членувано бла-же-но-то
мн. ч. бла-же-ни
членувано бла-же-ни-те

2. бла̀жен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

бла̀жна, бла̀жно, мн. бла̀жни, прил. Диал. Мазен. Блажно ядене.

Блажна боя. — Вид боя за боядисване на дървени, железни и други предмети, приготвена с безир.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • блажин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бла-жен
непълен член блаж-ния
пълен член блаж-ни-ят
ж. р. блаж-на
членувано блаж-на-та
ср. р. блаж-но
членувано блаж-но-то
мн. ч. блаж-ни
членувано блаж-ни-те

3. блажен — мин. страд. прич. м. р.

блажен е производна форма на блажа (мин. страд. прич. м. р.).