блаженият

Речник на българския език

1. блаженият — м. р. пълен член

блаженият е производна форма на блажен (м. р. пълен член).

2. блаженият — мин. страд. прич. м. р. пълен член

блаженият е производна форма на блажа (мин. страд. прич. м. р. пълен член).